Този албум съдържа девет непознати, автентични родопски песни, представени в едно по-старинно звучене с изцяло народни инструменти — гайда, кавал, гъдулка, тамбура и тъпан.
Освен богатството в мелодичността, албумът разкрива и ритмичното многообразие на Родопите, включвайки две песни в неравноделния 5/8 размер и една в плавния и залюлян 3/4.
Роден и израснал в Казанлък, в общност на преселници от Средните Родопи, Антон е закърмен с родопската песен, бит и култура.
Вдъхновен от старото поколение певци и музиканти, той приема за мисия да популяризира забравени песни, като се отдава на търсенето на старинния песенен и инструментален фолклор.
Антон попива родопския певчески стил от записите на големите изпълнители от златните години на фолклора. Това са Надежда Хвойнева, Христина Лютова, Валя Балканска, Младен Койнаров, Веселин Джигов, Радка Кушлева, Бойка Присадова и други.
За изграждането си като изпълнител поема по трудния път на създаване на собствен репертоар от незаписвани и малко познати родопски песни, плод на което е албумът "Родопски корени".
Клипът представя старинното среднородопско забраждане, което се осъществява с малка шапчица "фес" и домашнотъкана бяла кърпа "тестемел", битувало до 20-те години на XX век и предшестващо добре познатото родопско "закутляне" с фабрична вълнена или копринена кърпа.
При старинното забраждане косата се разделя на път и се сплита на две плитки, започващи зад ухото. Фесчето, украсено със сърма, се поставя на главата, като се пристяга с шнура минаващ под брадичката. Тестемелът се подгъва в единия от четирите ъгъла и така подгънатият край се поставя върху фесчето. За да стои стабилно се забожда към фесчето с игла "колче", а висулките ѝ се замятат назад.
Антон Гудов притежава лична колекция от автентични български носии, събирана повече от 10 години.
Заедно с Лилия Гетова и Даниела Димитрова организира изложба "Наследство", представяща редки и старинни носии, накити и забраждания от различни етнографски области на България - от Тракийската област и Казанлъшкия район, както и носии на каракачани, празнични одежди от Северозападна България, Родопите, Пирин и редки сватбени облекла на преселници от Банат и Беломорието.
През годините тримата колекционери организират над десет етнографски изложби в Стоян-Стайновата къща в Казанлък, Историческия музей „Искра", зала „Иван Милев" в Казанлък, Регионален етнографски музей - Пловдив, Художествена галерия - Казанлък, както и редица други представяния по време на събори и в тематични експозиции. Сред ценните експонати е и носията на родопската певица Бойка Присадова.
Експонатите са сред най-редките, които могат да бъдат видени в музей или частна колекция, като някои от тях са на повече от 100 години. Сред тях са празнични носии и старинни забраждания от смолянско, ивайловградско, елховско, ямболско, казанльшко, Пирин, Кюстендил, Котел и Самоков, венчална и лазарска премяна от плевенско, носии на преселници от Беломорието, Одринска Тракия и Банат.
Акцент в изложбата е и автентичната носия на голямата родопска певица Бойка Присадова.
Повече за "Наследство"